Пет години трезвеност!
Днес стават пет години без алкохол. Една малка победа, която всъщност не е толкова малка. Все още си спомням последната бира, която даже не изпих до край. С приятели играхме джаги и билярд една студена вечер и аз си взех малка бира, не бях пила такава и реших да я пробвам. На средата на бутилката някъде я взех за да пийна и я погледнах. "Хм, не ми се пие повече" си казах, оставяйки я обратно на масата. На следващия ден също не ми се пиеше алкохол. И така около седмица някъде. Хареса ми лекотата, която усещах от липсата, сякаш това желание, тази нужда за една биричка вечерно време или на събиранка с приятели... Изчезна. Стана ми интересно колко време мога да издържа без да пия. И така вече пет години. От тогава съм имала моменти, в които наистина ми се е пиело, но са малко. Сънувала съм, че пия бира. Беше готино като се събудих и бях изпила една биричка, но всъщност не бях. Позволявам си да я помириша, когато някой покрай мен пие, но нищо повече. И това се случва рядко. А като си спомня какъв контрол имаше над мен това нещо... Периоди, в които не минаваше и ден без поне една изпита бира. Зависимост, която вземаше тройно за това, което ми даваше. Години пълни с активни опити аз да победя. "Хм, не ми се пие повече" придружено от една лекота и спокойствие. Сякаш това, че не ми се пие бе напълно нормално. Може би съм изпила толкова много, че вече само при мисълта за алкохол организма ми иска да повърне. А може би съм успяла вътрешно да преработя нещата, които са ме държали завързана за него и съм успяла да го пусна. Опитвах се да пия по-малко и по-рядко, а то какво стана... Взех, че изцяло спрях с пиенето на алкохол. Онова Аз, което се нуждаеше от чаша бира, без значение под какъв предтекст и какво извинение ползваше, вече е далечен спомен. Една малка победа, която всъщност не е толкова малка. Наздраве от мен и моето чайче!
Comments